Всеки мъж има своите страхове

Момчетата, както е известно, не плачат и не се боят. Също така е известно, че от постоянното потискане на емоциите нервната им система се износва по-бързо, отколкото на момичетата. За скъпите мъжки сълзи е писано много, време е да си поговорим за мъжките страхове, особено сега в края на второто и началото на третото хилядолетие. Страхове има всеки. Но за разлика от жените, които с радост ги споделят една с друга, ние мъжете предпочитаме да ги трупаме в себе си и да не ги показваме на другите. Ето защо един от главните мъжки страхове е да не би да бъдат уличени, че се боят от каквото и да е. Кой може да каже, че никога не се е въртял в тъмното, тормозен от кошмарната мисъл, че все някога ще умре? Сутрин тази оригинална прогноза губи част от своята правдоподобност, а вечер в компанията на приятелите, салатата и телевизора вселенската перспектива става съвсем незначителна... Живеем за това, че “утре да умрем, ха-ха-ха, сипи ми още една”. Но настъпва нощта и всичко започва отначало. Първата крачка към борбата със страха е да си признаем, че го има. Ако не си в състояние да го направиш, ще ти помогнем. Ще те хванем за ръка и ще те разходим из мрачната галерия на най-разпространените мъжки кошмари. Страх да не загубиш работата си За мъжете социалният статус е по-важен, отколкото за жените. Ако за жената ни интересуват преди всичко пропорциите є, семейното положение, то за мъжа задаваме въпроса “кой е той, какво работи или с какво се занимава”. Мъжете така здраво се срастват с длъжностите и званията си, че тяхната загуба е тъждествена на загуба на самия себе си. А да загубиш работата си в днешно време никак не е сложно, затова прекалено “отъждествените” мъже лесно попадат в обятията на непрекъснатия страх. Спадаш ли към тази категория мъже или не, е лесно да се провери. Вземи лист хартия и изброй качествата си по реда на тяхната значимост за самия теб. Ако в първите три точки стоят твоята длъжност, професия или специалността от дипломата ти, значи страхът да изгубиш своя статут в обществото вече се е загнездил в теб. С това трябва да се приключи. Опитай се да си се представиш по начин, по който те възприемат твоите близки и приятели. Голяма част от общественото ти положение ще се запази, дори и да загубиш работата си. Само така, за развлечение, си представи с какво би се заел, ако те уволнят от работа. Заинтересувай се за ситуацията на пазара на труда, няма ли той привлекателни предложения. Но не се увличай, току виж си решил, че не те оценяват достатъчно и вземеш, че се уволниш сам. Страх от сексуално фиаско Повечето от нас ще се занимават със секс още стотици пъти в живота си. Глупаво е да си мислиш, че всичките пъти ще бъдат еднакво успешни. Единствената засечка може да се получи без видима причина, но аналитичният ум на мъжа веднага строи обобщения на основата на този единствен случай. “Либидото ми пада, остарявам, вероятно никога повече няма да блесна на това поприще, жените вече не ме възбуждат...” Не всички имат достатъчно чувство за хумор да възприемат ситуацията откъм забавната є страна. Колкото повече си мислиш, че следващия път това може да се повтори, толкова по-голяма е вероятността наистина да се случи. Така че, когато ти се случи засечка на сексуалния фронт, а тя рано или късно се случва на всеки, не прави обобщения. Ако си намерил причината ­ изхвърли я от главата си и отново напред, ако обаче този проблем стане натрапчив ­ иди на лекар. Страх да не наследиш най-лошите черти на баща си Напълно е възможно да не се възхищаваш от собствения си баща и да искаш да приличаш на него. Собственото отражение, внезапно появило се в отсрещната витрина, неочаквано промъкнали се думички, плашещо повторение на ситуации ­ човек с ужас забелязва в себе си, черти от които той се е боял най-много. “Няма да бъда такъв никога” ­ си казват много от нас. Бащите силно влияят на формирането на собствените ни характери. Рискът от тяхното повторение е голям, с гените не се спори. Въпреки това не може да се наречем клонинги на собствените ни бащи. Ние не сме програмирани да повторим фатално всичко. Първо, в нас има още един човек ­ нашата майка. Второ, знаейки “слабите точки”, ние можем да ги контролираме, ако например се появи желание да пийнеш повече; да стовариш гнева си върху някого от близките си; да надебелееш или да оплешивееш. Да, даже и да оплешивееш. Гените са голяма работа, но и това още не е окончателна присъда. Пред теб е бял лист с едва нанесени контури, на живота. Да следваш тези контури или да се опиташ да нарисуваш нещо свое е право на избор на всеки. Страх от приближаващата старост Мъжете са независими същества. Перспективата да прекарат последните години от живота си в старчески дом или в тежест на собствените си деца, ги кара да мислят за самоубийството като за най-добрия подарък, който могат да си направят за 60-ия рожден ден. Ние можем да се примирим с бедността, със самотата, но от безпомощността няма по-лош кошмар. Като си представиш, че веднъж в седмицата гнусливо ще те къпе някакъв санитар или недай боже собственият ти син или снаха, че може да не си в състояние да превключиш сам дори програмата на телевизора ­ тръпки те побиват. Не, мъжът е силен и независим. Той трябва до края да бъде на коня и да умре с меч в ръка или поне с хилка за пинг-понг. За да могат околните да кажат ­ животът е жесток, но справедлив. Но пнякога същият този живот е милосърден и несправедлив. Без да се съобразява с ежедневното спортуване и правилното хранене старостта в края на краищата настига мъжете някъде към деветдесетте и идва бавно и постепенно. От дълголетието никой не е застрахован. Какво да се прави? Да се примириш. “Боже дай ми сили да променя това, което мога да променя, смирено да приема онова, което е невъзможно да променя и мъдрост да различавам едното от другото”. Патологичната независимост е още един комплекс, който пречи на мъжете да спят спокойно. Ние, мъжете, се нуждаем от помощ под една или друга форма и няма нищо ужасно в това, че тя ще става все по-голяма. Страх, че напразно си изживял живота си Да откриеш, че животът е минал, а нищо от това, което си мечтал не се е случило, е още един от разпространените мъжки кошмари. Всички имаме мечти или ситуации, в които задължително искаме да се видим. Държим ги в главата си, мислейки, че някога, когато се измъкнем от скуката на ежедневието, ще излезем на сцената с хавайска китара, ще отлетим до Огнена земя и усетим прелестта на нежния тайвански масаж. Но колкото време минава, толкова повече ни поглъща неромантичното настояще, а светлото бъдеще продължава да се мержелее на хоризонта. Какво да правим с тези мечти, за да не излетим от пистата на живота по време на “кризата на средната възраст” и да не избягаме на 50 години с някоя млада секретарка? Преди всичко трябва да анализираме мечтите си и разберем кои от тях са набити в главата ни от стереотипите на обществото и без кои нашият живот ще бъде непълноценен. Като тийнейджър си искал да имаш мотор, да станеш рокзвезда, да поживееш година в Латинския квартал в Париж, но все някак не им идва ред. Всичко се отлага за по-късно. Забрави. Или изкарваш пари и мечтаеш за собствен дом, жена, деца и т. н., или превръщаш живота си в авантюра и съществуваш на принципа “Живей бързо, умри млад”. Никой не твърди, че някой от вариантите е за предпочитане, но все пак трябва да избереш един от тях. И ако вече десет години водиш порядъчния живот на средната класа, време е да се разделиш с детските си мечти. Ако обаче някои от тези мечти са се превърнали в натрапчиви идеи, напиши ги на лист и ги закачи на вратата на хладилника. Гледай списъка по-често и си постави реални срокове за изпълнение. Отдавна мечтаеш да скочиш с ластик от някой мост? Направи го още тази събота или неделя. Виж Неапол и умри ­ веднага пусни първите 20 лв. в касичката и почни да си избираш туристическата агенция. Само така, никакви “по-късно”, “следващото хилядолетие”, “от понеделник”, всеки следващ път е за първи път.

Нов брой | Архив | Реклама | Абонамент |За контакт

Списание Хората XXL
Всички права запазени © 2000